приказки

днес ми се пише. пише ми се хаотично. защото в хаоса се ражда радът. затова ще пиша за каквото ми хрумне. ще пиша за математиката, която ме обсебва неусетно. математиката, която е готина, стига да зацепиш нещо. математиката, която ме зове (чувам гласове да! :D). гласове, които викат: функцията е растяща в интервала (-1;1)...в кълбото е изрязан цилиндър.колко му е V-то. а кое е д.м. на това уравнение? е как после да кажа, че не е обсебващо? сега да изчислявам ли колко процента от този пост е посветен на математика? а колко процента от този процент е въпросът ми, който задава предишния въпрос? ето от хаос, колко изречения завързах. но трябва да пиша и за нещо друго. а трябва ли? еми щом пък искам, ще трябва. ще пиша. ще пиша за косата си, която има червени оттенъци. ще пиша за..веждите си? ще пиша за дъжда. обичам дъжд. защо? не знам. защото обичам всичко! ще пиша за...класното ми по испански днес. ще пиша за..поезия. за експресионизъм. за прилив на чувства. за любов. за красота. за любимия ви анимационен герой, който е самовлюбен. ще пиша за шоколада, който обичам. край. отивам до магазина.